От Василов ден започваше Новата Година. Нов ден – нов късмет! казваха старите хора. Много Василовци, много именяци, много обичаи – суровакане, пеене на пръстените, гърмежи за известяване на Новата Година и топлия млин.

Срещу Васил се ядеше традиционната баница с късмети. Децата казваха:

Гарван грачи на комин,
дай ми, бабо, топъл млин!

Вечерта срещу Васил стопанката разсукваше (разточваше) петури, запичаше ги на плочата на печката и след това ги налагаше в бакърена тава (потапяше ги в хладка вода със сода). След всяка петура ръсеше сирене и яйца, слагаше тук-там мас от сварената свинска глава. В баницата, към средата на петурите, стопанката поставяше късметите от дренови клонки с пъпки, които наричаше – здравето, къщата, занаята, парите, книгата, търговията, коня, козите, овците и т.н. Баниците се печаха, а по махалите на мегданите се пееха пръстените на момите.

Опечената баница се слагаше в средата на паралията. Всички сядаха около нея на столчетата. Бащата завърташе три пъти тавата с баницата надясно и я оставяше сама да спре. Това доставяше радост на всички, но особено много на децата, които очакваха късметчетата. Едно по едно извикваха:

- На мене се падне коня.
- Това е късмета ти – отговаряше бащата – Ще му слагаш сяно и го поиш с вода, ще го чешеш, ама и ще го яздиш.
- На мене се падне къщата, нали мамо?
- Къщата, дъще, значи ще си къщовница – казваше майката.
- На мен се паднаха козите.
- Ще ги изкарваш, докарваш, ще ги пасеш, ама и мляко ще ядеш – отговаряше бащата.
- На мене книгите мамо – подскача най-малкото момиче.
- На бая ви се падна занаята – е гладен нема да оди, от занаят по-добро нема – казва майката.
- А на мене се падна Свети Васил – прошепва бабата.
- Е, мамо, заран ще идеш на черкова, че ще се чете златна литургия – Васильовска.
- На баща ви се паднаха парите дяца. Да е здрав, да работи и да печели, та да ви храни. А на мене здравето. Да съм жива и здрава, да ви мяса и готвя да пораснете – казваше майката.

Тя ставаше и слагаше в иконостаса парче от баницата, наречените дренови клонки и парите. Майката обещаваше на вечерната софра, че което дете кихне първо на Нова година ще му купи коза с яренце.

Джезвето с греяната ракия също беше на паралията. Чукаха се възрастните и благославяха:

Да сме живи и здрави да дочакаме пак Нова Година!

Всички заживяваха с надеждата, че Новата Година ще донесе сбъдване на късметите много здраве, веселие, голям берекет, щастие в семейството.

В това време гърмежи известяваха идването на Новата Година. Ставаше още по-весело. Чукаха се с червено вино и си пожелаваха да са пълни хамбари, да са народи всичко, да има сватби и кръщенета.

В което семейство имаше мома, обичай беше първата хапка от баницата с късметите да я сложи под възглавницата, за да види какво ще сънува във Васильовската нощ. Поставяше се под възглавницата и взетото зърно овес от котлето при пеенето на пръстените, за да сънува либето си.

Традиция беше цигулари и малки групи от един кларинетист, цигулар и тъпанджия да ходят по къщите и да свирят по “честито” на именяците. По дворовете се люшкаха ситни хора и ръченици...

На Васил момите се развличаха като се събираха у някоя дружка, пукаха (слагаха) дренови пъпки на горещата плоча на печката и чакаха – ако се разпъкне пъпката, значи либето обича момата и обратно. Това се правеше до три пъти.

След обяд на Васил се играеше новогодишно общоградско хоро. Момите и ергените щом чуеха тъпана, че думка отиваха и захващаха бурно хоро. Играеха до насита.

Поверие беше на Нова Година най-напред в къщи да ти влезе млад, здрав и весел мъж, за да роди младата невеста мъжко дете и да е здраве и весело в къщи. Други пък искаха най-напред (сутринта) на Нова Година да им влезе в къщи млада и весела жена, за да се оагнят все женски ярета и агнета. Трети държаха първият влязъл в къщи на Нова Година да е с пълни ръце (да носи нещо), за да е берекетна и пълна къщата с всичко.