Датата на един от най-големите и тачени празници - Възкресение Христово, се определя всяка година съобразно лунния календар. Тя зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие и е в периода от 4 април до 8 май.

Празничният неделен Великден отбелязва Христовото възкресение и се предшества от великата, страстна седмица, в която Христос завършва земния си живот, изстрадва мъките и се разделя със своята човешка същност. Припомняйки тези сакрални събития, на велики четвъртък църквата слави Тайната вечеря, молитвата на Христос в Гетсиманската градина, предателството на Юда и съда над Исус, неговата смърт и погребение. На разпети или велики петък, църковният ритуал възсъздава свалянето на Христос от кръста и неговото погребение. Плащеницата се изнася от олтара и се поставя в средата на църквата - действие, символизиращо снемането от кръста. Вярващите я обикалят и целуват. На вечерната служба свещениците изнасят плащеницата от църквата и следвани от богомолците обикалят трикратно храма, извършвайки символично ритуала за полагането на Христос в гроба.

Службата на Велика събота започва с предсказанието за бъдещото възкресение. Преди полунощ свещениците излизат пред външните двери на храма и четат текстове ог Евангелието на Матей (глава 28), като в този момент се извършва и тайнството на "падащия огън". Водещият ритуала църковнослужител взема в ръцете си кръста, кандилницата и горящата свещ и възвестява "Христос воскресе", поздравявайки трикратно богомолците, които трикратно отговарят "Во истину воскресе".

Великден се празнува три дни, но се предхожда от седмица, всеки ден на която, според народната вяра, е посветен на определени действия. От понеделник домакините започват да събират яйцата, които ще боядисват, в сряда не се работи домашна работа, а четвъртък е посветен на боядисването на яйцата. Първото яйце се боядисва винаги в червено. С него се потъркват бузите на деца, момичета, булки, за да са бели и червени, после се поставя до домашната икона и се пази за гадаене.