Зимните месеци бяха месеци на празниците и обичаите. Хората, свободни от работа, празнуваха, поддържаха обичаите, ходеха на гости, по именни дни и се веселяха. Правеха седенки и сватби.

В края на ноември се заговява – 40 дена се говее и пости за Коледа.

На Коледни заговезни се правеше баница с разсукани петури (кори). Баницата беше лукс за трапезата на семейните празници на тетевенци в миналото.

Първата седмица от поста старите хора, а дори и децата, не ядяха олио, за да се комкат (да вземат причастие). Основната храна през коледните пости беше боб, зеле, зелев сок – голяма паница с нарязана глава червен лук, а мъжете стъргваха вътре и препечена люта чушка, постна туршия, ошав от сушени сливи, круши, дренки, маджун и мармалад от сливи, клин чорба. Добро ядене беше кашата с брашно и мазнина.

Готвеха се още гозби – с ориз и сушени гъби в гърнето, ориз със сушени сливи, сочова чорба, постни сарми със зеле, яхния с картофи и така говееха, гледайки прасето и очаквайки Коледа, за да се облажат (отговеят).

В по-заможните и средни семейства не липсваше и кафето през постите. То беше домашно кафе, приготвено от ръж и леблебия. Опичането ставаше със специален железен долап с дълга дръжка, над огъня в огнището, като постоянно го въртяха, за да се опече всяко зрънце. Опечената леблебия и ръжта кълцаха в чутурата с чирислото, пресяваха го със специално сито и го поставяха в желязна кутия с капак, която се използваше само за тази цел.