Йордановден се празнува на 6 януари и се нарича още Водици,Водокръщи.

На този ден се извършва църковният обред за кръщаване на водата.Ознаменува се кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан. В този момент небето „се отваря” и Светият дух слиза като гълъб върху Христос, а от небето се разнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение”. Във водите на река Йордан Иисус Христос се потапя трикратно, за да умре земният човек, наследникът на Адам, и неговият грях. А три пъти излизайки от водата, се ражда одухотвореният, просветен човек, поел в себе си духовността.

С освещаването на водата на Йордановден се слага край на ограничените от рождество до Йордановден 12 „мръсни погани” дни, през които според народното поверие бродят зли сили, които пакостят на хората. Затова се спазват забраните да не се излиза навън през нощта, да не се пере, преде, да не се мие. Йордановден е календарното начало на периода на новите сгледи и сватби до Сирни заговезни. В освещаването на водата вземат участие всички, за да бъдат здрави през годината. След празничната църковна служба, свещеникът хвърля кръста в реката, а млади мъже скачат във водата да го търсят. Вярва се,че този, който успее да го извади, ще бъде здрав през годината и му поднасят дарове.

В навечерието на празника в православните църкви се осветява вода, с която богомолците се ръсят три дни в църквата за здраве и успех, приобщавайки ги към светостта на духа. На самия празник свещениците втори път осветяват вода, която се пази през цялата година в църквата за освещаване на храмове, икони и каещи се. Седмицата преди Богоявление свещениците ръсят с китка босилек, натопена в светена вода, домовете и миряните за здраве, вярвайки в целебната сила на светената вода. Ако кръстът или китката замръзнат на този ден, се смята, че годината за всички ще бъде здрава и плодовита. Именниците се къпят в този ден за здраве и после се посрещат гости.

От ритуалните измивания и пръскания с вода тръгват и всички обичаи с поливания и мокренето на всички именници. Обредните действия на Йордановден имат характер на ритуално очистване от действието на злите сили по време на прехода от старата към Новата година (мръсните или погани дни). По същество измиването е защитна магия, която може да се подсили с кадене. Кръщението на Бог в този ден съвпада с езическите представи за раждането на новия годишен цикъл, за излизането от периода на хаос, който разделя старата от новата година. Отново се сервират постни ястия. Това е „третата кадена” вечер. Свещта от каденето се запазва за предпазване от гръм.

На Богоявление се освещават всички бойни знамена.

Първото българско знаме е осветено в 917 година при р.Ахелой преди битката на Симеон Велики срещу ромеите през август. България е втората християнска държава след Византия, която освещава своите знамена. В буквален смисъл не можем да говорим за знамена, а за отличителни хоругви.

На Йордановден традиционните ястия, които се приготвят са: Жито, Прясна пита, Колачета, Пълнени чушки с булгур и Сарми с кисело зеле.

Именници: Йордан, Боян, Богдан, Данчо, Богдана, Росен, Росица, Дана, Бонка

На всички именници – ЧЕСТИТО!