Денят срещу Коледа се нарича някъде "Божик", т.е. ден на младия бог. Тогава се отсича в гората дебел пън (дъб или бук), наречен "Бъдник", който трябва да гори през цялата нощ. През това време семейството бди и внимава да не загасне огънят. Думата "Бъдник" и от там - Бъдни вечер, произлиза тъкмо от това бдение.

Бъдни вечер се празнува много тържествено с трапеза от постни ястия. Това включва - сарми, фасул, ошав, чесън и  т. н. Разнообразието е задължително, за да може през годината да има от всичко. На този ден трябва да се спазват различни обичай за въвеждане на здраве и благодат във къщата. На много места преди вечерята някой отива в градината и замахва с брадва по безплодните дръвчета със заканата:

- Ще пресека това дърво!
Друг го спира:
- Защо ще го сечеш?
- Оти не ражда.
- Остави го, отсега ще роди.

Това се повтаря три пъти. По същия начин се плашат бездетни жени и непроходили деца. После мъжът слага на палешника огън и тамян и прекажда три пъти трапезата. Първият залък не се яде, а сутринта се дава на добитъка. Момата спи с него и ако сънува, че го ядат заедно с някой момък, тя ще се омъжи за него.

След вечерята се чупят орехи, за да се види късмета на всеки. Хубавата ядка означава здраве и сполука, а развалената - болест. Една цяла ядка се оставя за Света Богородица - тя служи за лек, както и за другите запазени неща от тази вечер.

А когато се нахранят, всички стават вкупом, за да се измътят заесно яйцата под квачката, за да не се разпиляват кокошките, пилетата и пчелите. Домакинът пристъпва наведен до земя, за да бъдат класовете на нивата пълни и приведени от жито и т. н.