Лазаровден е празник на момичетата. По стар обичай, на този ден те ходеха да лазаруват, пременени с народна носия, с кошнички, украсени с цветя, главите забрадени с копринени кърпи, връзвани на една страна – лявата, на фльонга, а на дясното ухо се закичваха  с цветя – здравец, мушкато или горски цветя.

Лазарките, които нямаха носия ги пременуваха с нови тъкани рокли и отпред опасваха по една селска престилка. На главите слагаха венчета от горски цветя/нанизваха лайка/. На косетата връзваха кордели, а други връзваха плитките си с червени конци. Момичетата обикновено лазаруваха сами или по две, като водеха със себе си 2-3 годишно момиченце. Лазаруваха само момичетата до 14 годишна възраст. Те ходеха от къща в къща в махалата си и пееха характерната за Тетевен лазарска песен:

Ой, Лазаре, Лазаре,
що побърза та дойде,
ризата ми на кросно,
сукманя ми на руно,
челите ми на каля,
кован колан на златар,
ка ма гола остави,
по гола ма завари.

Стопанките, доволни, че са им влезли лазарки вкъщи, им даваха по едно бяло яйце на всяка лазарка. Даряваха ги още с пуканки, сливи, орехи и др. те благославяха лазарките да пораснат живо и здраво и догодина пак да дойдат да попеят за здраве вкъщи и  за плодородие.

Лазарките слагаха яйцата и другите продукти в кошничките си и ги отнасяха в къщи, като най-много се радваха на яйцата и ги четяха колко са събрали за Великден.

Отворете чемшир порти,
та да влезат лазарници.(2)

С тази песен лазарките влизаха като играеха ръченица:

Лани тука дойдоме
и свекърва найдоме,
ни дворове метени,
ни столове редени.
Сега тука дойдоме,
младо булче найдоме,
равно двори помело,
всичко в ред е довело.
Па си чака момчето,
Стройно, мило, напето,
що отишло в горица
с тенка пушка, змеица.

Тази песен лазарките пееха и играеха на ляса.

Лазар вред оди и все се моли,
я дай ми, Боже, ситен дъждец.
Трева, трева да расте,
паун, паун да пасе,
моми цвете да берат,
венци да вият, венци да вият.

Следващата песен е много известна и тя може би е една от първите лазарски песни. Тя много е обичана и пята от лазарките.

Лаленце се, лаленце се люлее
на зелена, на зелена ливада.
Не било, не било лаленце
най е било, най е било детенце.
Очите му, очите му звездички,
а лицето, а лицето трендафил.
Като кротко, като кротко играло,
тъй си сладко, тъй си сладко заспало.
Майка му го, майка му го будеше,
стани, стани, стани, стани детенце,
да погледаш, да погледаш лазарки,
как хубаво, как хубаво играят,
жълти чехли, жълти чехли потропват,
шити поли, шити поли развяват.

На този ден се ядеше яйченик. Стопанките правеха от тесто продълговата пита, изтънена в двата края вретенообразно. В средата на яйченика поставяха сурово бяло яйце, отгоре го покриваха, кръстосваха две ленти от тесто и го опичаха. Изяждаха го всички в къщи, като най-напред даваха на невестата, за да се излюпят много и все женски пилета.