От 12.09.12 до 17.09.12г. нашият клуб Танец посети Италия или по-точно Viareggio, провинция Лука, регион Тоскана. Страхотно курортно градче на Тиренско море (част от Средиземно море). Хотелът, в който бяхме настанени, се намираше в Марина ди Пиетрасанта - съседно на Виареджио градче. Стаите ни имаха изглед към плажа и морето. А плажът беше безкраен, с безупречно подредени чадъри, шатри, шезлонги, пясъкът - ситен и чист.
Пристигайки, времето не беше на наша страна, но това не ни попречи да разгледаме старинната част на Пиетрасанта. Вечерта завърши със силна буря, от която на сутринта нямаше и следа.
На сутринта слънцето ни посрещна и потеглихме за гр.Пиза, разположен на десния бряг на р.Арно, при нейното вливане в Тиренско море. Едва ли има човек, който да не е чувал за наклонената кула, която всъщност е камбанария и е част от цял религиозен комплекс. Изкачвайки я, пред теб се открива невероятна гледка към града.
След посещението в Пиза се отправихме към Виареджио. Градът се състои от две провинции - самия Виареджио и Торе дел Лаго Пучини (както се досещате мястото е свързано с Пучини - първоначално наема стаи в местна вила, а след успеха на операта „Тоска” купува вилата; тук са композирани оперите „Бохеми”, „Мадам Бътерфлай”). По безкрайната крайбрежна улица се редуват магазини, кафенета, ресторанти, а хотелите - всеки по своему красив и интересен.
На следващия ден, заредени с нова енергия, поехме към Флоренция, главен град на областта Тоскана, разположен на р.Арно. Макар денят да беше дъждовен, малко след като пристигнахме в града слънцето изгря и така беше до края на престоя ни в Италия. Град Флоренция - люлка на Ренесанса, град, в който се влюбихме. Един ден не стига да бъдат посетени всички интересни места. Впечатляваща е катедралата Санта Мария дел Фиоре със своята кула на Джото и своя купол, дело на Брунолески.; Баптистерията” Сан Джовани Батиста”, чиито врати са украсени с бронзови релефи, като най-прочути са позлатените „Врати на Рая”; Базиликата Санта Кроче, в която са гробовете на Данте, Галилей, Микеланджело; Понте Векио - покрит мост, на който в момента са разположени магазини за златни бижута; фонтанът на Нептун, намиращ се на площад „Синьорита”, богато украсен със склуптори; Палацио Векио, Палацио Пити, Градини Боболи и т.н.
Заредени с много приятни емоции дойде и денят на първото ни участие. Тъй като то беше в края на деня, пред нас имаше свободно време за шопинг и плаж. Във фестивала участваха още една група от България, 2 групи от Гърция, 2 групи от Чехия, 1 група от турция и 1 група от Италия. Дефилето се състоя по крайбережната улица на Виареджио. Хората се радваха и снимаха с всички участници. Групата от Турция беше зад нас по време на дефилето и се включихме в тяхното изпълнение на „Тракия Дамат”. Представянето ни на сцена мина успешно (както винаги), като се представихме с Бистришка копаница, Иле-иле, Пернишки хора, а началото започнаха децата от Медена питка със Ситно селско шопско.
На втория фестивален ден се представихме със Северняшки хора, Родопски хора, Селско шопско и отново Пренишки хора. Фестивалът се закри с общи хора и танци на всички групи. Вечерта поканихме едната гръцка група в нашия хотел за да научим някои нови хора.
На 17.09. рано сутринта поехме към България, като по пътя посетихме Венеция, град, разположен върху множество малки острови в плитка лагуна на Адриатическо море. И тук един ден не е достатъчен да се усети духът на Венеция, но се постарахме да грабнем поне част от него. Някои от нас се возиха нагондола, други посетиха Двореца на Дожите. Но нямаше човек от групата, който да не посети площад „Сан Марко” и Базиликата „Сан Марко”, а някои нахраниха и гълъбите. Разходихме се по канале Гранде, минахме през Понте Риалто.Този ден мина като миг и ние потеглихме към България.
Казахме :”До скоро виждане, Италия”, но не сбогом, защото има още много места и градове за посещение. А защо и да несе върнем в тези, които посетихме!?
