(Едно екзотично преживяване с участие в 5-ти Евросредиземноморски фолклорен фестивал - гр. Ломасол, Кипър)

От 1-ви до 7-ми август 2010 г. нашият клуб участва във фестивала по покана на организатора му Михалис Ланитис.
Пътуването ни бе със самолет до гр. Ларнака. Слизайки от самолета ни удари гореща 42-градусова вълна и факта, че при транспортирането басите на акордеона са счупени.
С дружния английски на Диди, Ники и Бойко бяха оформени няколко документа за погасяване на щетите. Излязохме от терминала и с поглед потърсихме нашия посрещач. Срещу нас стоеше типичен кипърец - мургав с мустачки, с добродушен усмихнато-уморен от чакане и взиране поглед, с въпросително търсещи през очилата очи, който държеше високо табела TANEC - BULGARIA. Щастливо усмихнати го наобиколихме. А той притеснено се зарадва, че най-после ни е намерил.
Този усмихнат, благ, с голямо сърце, добра душа - готов винаги да помогне, който по-късно нарекохме "нашия чичо Мишо", бе не само нашия посрещач и придружител, а и нашия голям и обичан приятел. Обичаме те, чичо Мишо!
Освен нас участници във фестивала бяха и фолклорни ансамбли от Кипър, о. Крит, Гърция, Египет, Румъния, Сърбия и Полша.
Настаниха ни в 4-звезден хотел в гр. Лимасол по двама в стая при разкошни условия и храна в изобилие. Хотелът разполагаше с два басейна, които бяха на наше разположение по всяко време.
Всяка вечер изнасяхме концерти на летни естради в различните квартали на града. Публиката ни посрещаше и изпращаше с горещи аплодисменти. Запознахме се с много българи, които живеят и работят в Лимасол. След концертите, които приключваха около 24 часа, организаторите ни водеха на вечеря на открито, където обилно похапвахме и започвахме веселбата. Всички участници се изреждаха да свирят, танцуват и пеят и така заедно учехме танците и песните на съответната държава. Много интересно и красиво бе, когато свирачите на отделните групи се събираха и образуваха едим голям международен оркестър, а танцьорите изпълваха зелената морава със стъпки и хора, съответстващи на мелодиите.
Така чрез песни и танци се запознавахме и опознавахме културата на другите народи. След приключване на веселбата релаксирахме на големия басейн - нощно къпане до зори.
Кипърците са усмихнати, спокойни, любезни и подредени хора. Организацията на фестивала бе перфектна, а организаторите усмихнато ни ухажваха с въпросите "как сте?", "липсва ли ви нещо?", "имате ли нужда от нещо?".
В един от дните ни заведоха на разходка в стария град и старото пристанище, откъдето си купихме сувенири и подаръци. В друг ден пътувахме до гр. Пафос, който се намира в западната част на острова. Пътят се извиваше по крайбрежието на Средиземно море. Пътувайки към гр. Пафос разгледахме старинния римски град Курион, чийто римски мозайки, агора и амфитеатър датират от 330 година след Христа. Разкопките на града продължават до днес.
Разходихме се и до залива на Афродита или както бе указано на табелите - Aphrodite's Birthplace. Спокойно, гладко, нюансирано в синьо и синьо-зелен цвят море, каменист плаж, от който си събрахме разноцветни камъчета за спомен.
Тафос - пристанищен град със стара крепост, музей на Афродита, стари римски къщи със запазени мозайки, красива екзотична растителност и печена царевица на жар.
Документирахме всичко видяно с много снимки, а спомените за преживяното останаха в нас.
Тържественото закриване на фестивала бе на откритата сцена на старото пристанище в гр. Лимасол. На прощалната вечеря разменихме сърдечни приятелски прегръдки и подаръци с домакините и участниците от другите държави.
Танцувахме и пяхме до зори. Не но се разделяше с нашите приятели от Египет, и Мани, който пееше на български и даже ни научи на култовата песен...
Качвайки се на самолета си обещахме пак да участваме в този тъй истински европейски фолклорен фестивал, изпълнен с много положителни емоции, нови приятелства, екзотика и буйни вечери.
Връщането ни бе през Атина. Разгледахме центъра на града. За наше учудване и ужас - мръсен, миризлив, пълно с боклуци, наркомани и просяци. Встрани от центъра, отивайки към Акропола - красиви улици, къщи, магазини. Изкачвайки се по пътеката към Акропола, пред нас се разкри величествения храм на богиня Атина - Партенона, строен през 438 г. пр.н.е. Срещу него - по-малкия храм Ерехтейонът със запазените от 407 г. пр.н.е. до днес кариатиди (фигури на млади жени в спокойни пози). И всичко това строено под ръководството на гениалния скулптор Фидий - величествена, незабравима гледка, която те пренася в епохата на "златния век на Перикъл".
Напуснахме Акропола тананикайки си "Акрополис, адио".
Завърнахме се от това турне с богати преживявания, красиви мисли, заредени с положителна емоция и щастливи усмивки.